Too late BG

Към вас отправям последните слова,
написани набързо с алено мастило
от дълбините на изгубената ми душа,
завинаги останала без глас и сила.

Животът ми - безкрайна вътрешна война,
непонятна и невидима тя беше за света.
Но отдавна вече не съзирам светлина,
и днес най-сетне аз избрах смъртта.

Аз крещях, но никой не дочу зова,
може би светът избра да бъде глух.
Борих се сред печал и вечна самота -
един обречен воин с пречупен дух.

Иска ми се да ви кажа "Съжалявам!",
искам болката все някак да спестя,
но зарад вас търпях я и я преживявах
и затова днес ми е чиста съвестта.

Знам, мнозина просто ще ме заклеймят,
но да видят болката така и не посмяха,
някои бързаха да ме потъпчат и винят,
но да се взрат в мен никога не пожелаха.

Така че вместо тъй дръзко да нехаеш,
да мислиш, че живота си не ще прекъсна,
разбери, дълбоко в себе си че знаеш,
че утре вече може да е твърде късно.